Сигурно ви се е случвало да "загубите има и дума", когато трябва да изразите мнение пред хора, много хора...
Наскоро ми се наложи да размишлявам на глас и ...имах чувството, че земята започна да се върти по-бързо. Отдавна не бях говорила пред хора и бях загубила тренинг, а и на всичко отгоре трябваше да размишлявам на глас. Вцепених се. Имах чувството, че връзката с мозъка ми е прекъсната и виждах само един празен бял екран, ушите ми така бучаха от напрежението, че несъзнателно започнах да говоря по-високо, несвързано...
Не си спомням всичко поради преживяното напрежение тогава, но и малкото което помня ме кара да се замисля сериозно и да поработя върху себе си. Не мога да си позволя да продължавам да губя самообладание, но и "сценичната треска" не е за пренебрегване и се изисква време,за да се преодолее.
Не можем да водим и учим другите, ако сме несигурни и неуверени. Хората са изключително ценни, те са безсмътни души, изкупени чрез кръвта на Исус.
Благодаря на Бог, че мога да разчитам на Него да ме изгражда и напътства! При Него винаги има надежда, нищо не е изгубено, има милост...
Нова надежда!
И аз съм изпадала в подобно положение - напълно те разбирам.
ОтговорИзтриванеХелънче,и аз съм го преживявала,но това е само в началото.Като почна да говоря пред хора,ми теква такова вдъхновение,че забравям за страховете и притесненията си:-)
ОтговорИзтриване(Лошото тогава е,че...трудно спирам да говоря)
:)))
ОтговорИзтриване