За да се свърши някаква работа изисква се постоянство. Така и поддържането на този блог не пада по-долу. Вече няколко дни имам намерение да продължа, дори отварях блога, но.....накрая пак оставях за другия ден. А всеки ден се случват неща, все върху нещо човек размишлява...
Онзи ден с децата слушахме една песен и бяхме доста впечатлени от изпълнението. Тогава започнахме за размишляваме колко е различно всичко, когато човек вложи част себе си. Има такава разлика между просто изпята песен и тази, в която е вложено сърце и душа...или между рисунка и картина, в която художника е разкрил душата си...колкото и да се усъвършенстват роботите(хуманоиди) те нямат сравнение с хората, защото когато Бог ни създаде, Той вложи част от Себе Си в нас. Всяко нещо, в което е вложен живот - оживява!
Бог вдъхна живот и човека стана жива душа. Всяко нещо, в което има живот - песен, проповед, картина, съвет...въздейства, привлича, не "дрънчи на кухо и фалшиво". Животът привлича, мършата отблъсква.
Вършим ли нещата от сърце, като за пред Господ или защото просто трябва? Рутината убива удовлетворението и насладата от свършената работа.
"Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото в него са изворите на живота."
