Най- накрая се престраших да направя блог. Никога не ми е изглеждало интересно и смислено, макар че съм попадала на доста интересни блогове. Не ми допадаше, защото не се "връзваше" с характера ми - предпочитам да комуникирам лично с приятелите си, а не с машина; харесвам да съм в движение, а компа изисква да си седнал...както и да го мислех все нещо не се връзваше. Не съм от "писарите" и това си е( за разлика от мъжът ми)!
Гледах филма "Джули и Джулия" и някак си идеята много ми хареса. Разбира се изчаках няколко дни да ми мине въодушевлението, за да мисля по-трезво, но тръпката остана. Мислех си:"Стига, и без това не обичам да пиша; през последните години бях малко на страна от комуникация с приятели и се изгубва форма от това да се изразявам правилно; какво толкова ще пиша, всяко чудо за три дни и... бла-бла-бла." Накрая си казах:"Какво пък, нищо не ми пречи да опитам!"
Е, ще видя до къде ще стигна. Надявам се да не е до кривата круша :-)))
Фразата: "Какво пък, нищо не ми пречи да опитам" е дала началото на много невероятни открития и е родила много велики изобретатели, така че определено си на прав път и "кривата круша" не е опция!
ОтговорИзтриванеУспех!