Отмина и това лято...

Колко бързо лети времето...
Залисана в ежедневието (понякога сиво, понякога цветно) не забелязвам как е отминал още един сезон. Поне това лято успяхме да отидем на почивка(това ни е втората като семейство за 12 години :-)).Този път бяхме на Карандила- на палатка.Прекарахме много добре, но щеше да е съвършено ако бяхме улучили и правилния вид палатка :), но нищо - човек се учи от грешките си.




За съжаление идилията не продължи дълго.. Седмица след като се прибрахме, хазяите ни уведомиха, че се налага да продадат апартамента. А така, значи местене, ох! Добре, че имаме време да се преместим.
За моето семейство месец септември е специален. Две ученички + четири рождени дни = на голямо харчене ;-)
Да си призная честно : добре, че са рождените дни, че човек да се разсее малко от цялата тази суматоха с апартамента,банки...
След облаците винаги има слънце (преместваме се на по-хубаво място).

На екскурзия

В края на учебната година голямата ми дъщеря беше на лагер(т.е. пленер)близо до град Елена. По-точно в село Вълчовци. Мястото е чудесно за почивка (малката миналата година бе в с.Мийковци).
Доволна съм от лагерите, които се организират от училище, така децата ми могат да посетят различни места в България, където иначе няма как да отидем като семейство :-(
Отидохме да я вземем, хем и ние да видим базата и решихме да прескочим до Велико Търново. Много ми се искаше децата да се докоснат до историята ,че дърво без корен за никъде не е. Самата аз съм ходила на Царевец като дете и спомена все още е жив. Радвам се, че направихме тази екскурзийка, защото Велико Търново е чудесен град, много ни хареса и със сигурност ще се върнем.
Ето и моите княгини ;-)



Ето и базата в село Вълчовци ("Трухчевата къща")

Вцепеняване

Сигурно ви се е случвало да "загубите има и дума", когато трябва да изразите мнение пред хора, много хора...
Наскоро ми се наложи да размишлявам на глас и ...имах чувството, че земята започна да се върти по-бързо. Отдавна не бях говорила пред хора и бях загубила тренинг, а и на всичко отгоре трябваше да размишлявам на глас. Вцепених се. Имах чувството, че връзката с мозъка ми е прекъсната и виждах само един празен бял екран, ушите ми така бучаха от напрежението, че

7-те фази на брака

Знаете ли кои са седемте фази на брака? Когато сме млади, мислим за живота като за: “живот преди брака” и “живот след брака”. Но за някои хора второто се оказва по-голямата част от живота им – 50-60 години, че и повече.
Бракът може да бъде разбран по-добре, ако се разгледа като серия от фази, през които двойката преминава през съвместното си съжителство. Тези седем фази са взаимосвързани, но въпреки това всяка от тях е различна и по определен начин отделена от другите.
С това описание на фазите на брака се надяваме да ви помогнем да си обясните защо са се случили или се случват определени неща с връзката ви и да добиете по-ясен поглед за нейното възможно бъдещо развитие.

Фазата на медения месец

Размисли

За да се свърши някаква работа изисква се постоянство. Така и поддържането на този блог не пада по-долу. Вече няколко дни имам намерение да продължа, дори отварях блога, но.....накрая пак оставях за другия ден. А всеки ден се случват неща, все върху нещо човек размишлява...
Онзи ден с децата слушахме една песен и бяхме доста впечатлени от изпълнението. Тогава започнахме за размишляваме колко е различно всичко, когато човек вложи част себе си. Има такава разлика между просто изпята песен и тази, в която е вложено сърце и душа...или между рисунка и картина, в която художника е разкрил душата си...колкото и да се усъвършенстват роботите(хуманоиди) те нямат сравнение с хората, защото когато Бог ни създаде, Той вложи част от Себе Си в нас. Всяко нещо, в което е вложен живот - оживява!
Бог вдъхна живот и човека стана жива душа. Всяко нещо, в което има живот - песен, проповед, картина, съвет...въздейства, привлича, не "дрънчи на кухо и фалшиво". Животът привлича, мършата отблъсква.
Вършим ли нещата от сърце, като за пред Господ или защото просто трябва? Рутината убива удовлетворението и насладата от свършената работа.
"Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото в него са изворите на живота."

Зима

Зима. Сняг...
Хем е красиво, хем те кара да си стоиш на топло до камината. Нищо не може да се сравни с топлината на камината!
Сутринта си говорехме с една приятелка за това колко сме се наслаждавали преди на снега, а сега не ни се излиза никъде в този студ. Може би е от възрастта! :-)))
Има си и предимства да си стоиш вкъщи, напр. "ровиш се" в интернет цял ден... с малки почивки за кафе и хапване.
Докато разглеждах различни статии, попаднах на много оригинална идея. Ето няколко снимки:





ето и линка: http://www.facebook.com/ROZI.podaraci.dostavka.buketi.cvetia
Разбира се не се сдържах и се свързах за поръчка.
Насладете се на красотата на розите и тайничко си помечтайте вие да сте получател на такъв оригинален букет.
А ето нещо и за децата ( моите бяха очаровани):
Ангелчета от картонени чинийки




Приятно забавление!

Първи стъпки

Най- накрая се престраших да направя блог. Никога не ми е изглеждало интересно и смислено, макар че съм попадала на доста интересни блогове. Не ми допадаше, защото не се "връзваше" с характера ми - предпочитам да комуникирам лично с приятелите си, а не с машина; харесвам да съм в движение, а компа изисква да си седнал...както и да го мислех все нещо не се връзваше. Не съм от "писарите" и това си е( за разлика от мъжът ми)!

Гледах филма "Джули и Джулия" и някак си идеята много ми хареса. Разбира се изчаках няколко дни да ми мине въодушевлението, за да мисля по-трезво, но тръпката остана. Мислех си:"Стига, и без това не обичам да пиша; през последните години бях малко на страна от комуникация с приятели и се изгубва форма от това да се изразявам правилно; какво толкова ще пиша, всяко чудо за три дни и... бла-бла-бла." Накрая си казах:"Какво пък, нищо не ми пречи да опитам!"

Е, ще видя до къде ще стигна. Надявам се да не е до кривата круша :-)))